На юг от селото се простира невисок хребет. В различните му части местностите носят различни имена, но общо се нарича Бачията. Северният склон, кам селото, е залесен. В подножието му някога работеше мандра, собственост на селската Взаимоспомагателна потребителска кооперация "Орало". Тук се изкупуваше и преработваше всичкото мляко от селото. Имаше майстори мандраджии. Правеха сирене, кашкавал, извара. През зимата трамбоваха сняг за лед, който използваха за охлаждане през лятото.
     Горе на билото имаше почти еднометров , оброчен, каменен кръст, там се празнуваше Гергьвден. Каменен кръст, открита поляна и разпръснати девет клонести дъба. Излизаше цялото село. На дърветата окачваха люлки. Люлееха се и деца и възрастни. Църквата раздаваше курбан. Печените агнета се освещаваха от попа. Свиреше музика , играеха се хора. Цялото село празнуваше, хората се веселяха.
     Сега от мандрата стърчат зидове и къпини. Каменният краст го няма, деветте дъба също. В селото няма поп. Комунистите преименуваха Гергьовден като Ден на овчаря. Превърнаха празника в мероприятие. Сега няма мандра. Няма овчари. Няма празник. Има повсеместна, всеобхватна посткомунистическа разруха, материална и духовна.