Почти цялото лято прекарвам на село. Къщата е близко до училището, още не е затворено, от пет села събират ученици. Отворя ли портичката да излеза на улицата пред очите ми е шарена детска площадка. Някогашният мегдан сега е правърнат в благоустроен площад с плочници, тревни площи, пейки за сядане и кошчета за боклук, за съжаление много често безлюден. Най-оживено става когато децато от прогимназията имат час по физкултура. Учителят е младо дребно момче, но много пъргаво и гласовито, успява да надвика всички. Най-дисциплинираща е свирката му, не от онези реферските, момчето свиреше с уста през зъби, с един пръст или пък с два пръста в устата. Различните му свирвания издаваха различни заповеди, спрете на място, съберете се при мене, свободни сте. Наблюдавах заниманията на децата и се радвах на жизненоста им. Дразнех се от протоколните упражнения и спортни игри, искаше ми се да ги науча на някогашните пастирски игри от моето детство. Например играта " малък челик". Големият челик се играе с тояги и двадесетина сантимитрово дръвце загладено и заострено от двата края. За малкият челик е необходимо дръвце дебело кэлкото кутрето на ръката и не по-дълго от него. Но това дръвцe за да стане челик трябва да се оформи. Забелва се кората заедно с част от дървесината от четирите страни по дължина. Получените четири ръба се засичат с ножче така, че да станат зъбчати и накрая това шарено дръвце се отърква в тревата и земята, така че да потъмнее ( лека маскировка ) и да не е толкова видимо.
    А сега правилата на играта. Играчите се разделят по равно на два отбора. Избира се един "тартор". Определя се една линия за граница на игралното поле. Всички играчи застават на тази линия с гръб към игралното поле. Тарторът взема челика и се рахожда по терена, незабелязано пуска или хвърля челика, връща се при играчите и им казва да търсят челика. Целта е челика да бъде донесен и предаден в ръцете на тартора, който през цялото време стои на едно място зад чертата. Всички средства за отнемане на челика от противниковия отбор са позволени. Предварително е уточнено колко донасяния са необходими за победа. Играч от победилия отбор взема челика и от граничната линия го хвърля колкото може по-дълече в игралното поле. Победителите се качват на гърба на победените яздят ги до челика и ги връщат обратно, но ако някой от победените успее де се наведе и да вземе челика ездачите се сменят, победените стават ездачи. 
  Тази игра прилича малко на американския бейсбол, особено в борбата за отнемане на челика, но като цяло е много по - забавна. Преди много години , за Празника на строителя, от проектантската организация направихме излет до хижа "Здравец" в Родопите. Времето беше чудесно, някои колеги тръгнаха да се разхождат из гората други седнаха да играят карти, трети просто мързелуваха. Случи се така че четирима души на излета бяхме съселяни и предложихме на мързелуващите да играем на челик. Отначало плахо но после много бързо бяхме увлечени в играта. Вдигна се галяма врява. Скамбилджийте поискаха да се включат , другите се върнаха от разходка. Събрха се сиирджий от други компаний, започнаха да подсказват къде е челика, кой го е намерил или на кого го е прехвърлил. Забавлението стана всеобщо. Дълго след като се прибрахме си припомняхме отделни моменти, и понеже отборите бяха смесени,мъже и жени, в кръга на шегата чухме и някои подмятания кой къде бъркал да търси челика. 

За много години! Здрави, мирни и благодатни!

Разказът-спомен за малкия челик ми хареса.
Спомням си, че момчетата играеха на тази игра през голямото междучасие. В началния курс, а може би и в 5-6 клас.
Не съм знаела какво точто представлява и какъв е смисълът й.
За хижа "Здравец" - ами това показва детето в нас:). Независимо от годините:).

Щастлива и здрава да е 2022 година!

Здравей, schumpov. Помня я тази игра, но не се играеше често. Сега децата не знаят какво е челик.
Поздрави!

Здраве katan, да е честита Новата година. Да си жива и здрава! Докато не се разболее човек не осъзнава колко е стайностно това шаблонно пожелание.
Не зная защо българските пастирски игри не се включат в учебните програми в часовете по физкултура. Вчера , струва ми се, чух по телевизията че в Китай родители плащат ограмни суми за пребиваване на децата им в затворен пансион, където са забранени компютърнита игри с цел децата да укрепват физически и психически с нормални детски игри. Решил съм да опиша още няколко пастирски игри от "едно време"

Здравей barin, Те не знаят още много някогашни игри , защото не знаят какво е да си пастирче. Предполагам че някой етнограф или фолклорист може да ги е записал но в МОН да не са известни, съответно не оценени.
Успешна Нова година, да си жив и здрав.

Играла съм на челик с момчетата, но не тоя вид. Копае се дупка. Края на челика е скосен. Поставя се в дупката със скосената част надолу. С пръчка се удря леко челика, той подскача и докато е във въздуха замахваш силно да го уцелиш. Колкото по-далече отиде , толкова по-добре. Това е втората част на играта.... Ех, спомени. Сетих се и за някогашни деца, които вече не са сред нас...