Дядо Стоян и баба Велика живееха в стара двуетажна къща, втората или третата в пресечка на Пиротска. Имаха една дъщеря омъжена за мой вуйчо. Къщата бе с малко дворче, което бе останало по-ниско от нивото на улицата. Първият етаж бе малко прихлупен, но горният бе с високи тавани и високи тесни прозорци. Влизаше се по открито външно стълбище, малко антре, коридор с двукрила врата към гостната , свързана пак с двукрила врата към съседната спалня, която си имаше врата и към коридора и още една доста по- голяма самостоятелна стая. Тесен коридор водеше кам пристройка, където имаше преходна трапезария, от която на по-късен етап бе отделена готварна и се задънваше с баня и тоалетна.
    В приземния етаж ОФ бе настанило шест членно семейство, в пристройката четири членно, с тези хора почти не се засичахме, най-големият тормоз бе четири членното семейство настанено в самостоятелната стая на горния етаж с право за ползване на сервизните помещения.Собствениците прекарваха повечето време в трапезарията но квартирантите от етажа минаваха от там като мравешки керван. Постоянно намръщени, сърдити,никога не ги чух да поздравят, чувах ги когато се караха, стигаха и до бой, техният живот също не бе лек. Времето за коета разказвам бе между 1963-65г. Един ден баба Величка, с най-щастливата си усмивка ме посрещна и се похвали ,че квартирантите от стаята са се изнесли, нарече ги с някаква македонска дума за мишоци или плъхове. Още не бяха почистили и тя без да спира да говори ме заведе в освободената стая да видя боклуци и мръсотия от пода до тавана. Аз следвах в ИСИ /инженерно строителен институт/, заварих моя броатовчедка да следва в Сафийския университет, брат ми дойде войник в София и понякога се събирахме при вуйчо. Старците нямаха други роднини и искрено се радваха на присъствието ни. Баба Величка имаше дар слово и много историй за разказване. Един ден се обадиха "старите " кумове на Вуйчо, че ще дойдат за войнишка клетва на сина им и разбира се бяхме поканени на вечеря. Кагато отидох заварих братовчедка ми там да помага на вуйна. Къщата бе преобразена. Всичко светеше, двукрилите врати разтворени, нови покривки, дори и пердетата ми се сториха нови. Елипсовидна маса с подредена посуда. Изведнъж вуйна седна, остави приборите пред себе си и се разплака - Не мога да събера десет еднакви вилици и лъжици ! Баба Величка дойде да я успокоява , а аз отидох с дядо Стоян в трапезарията. Тогава той ми разказа, че с още един съдружник били собственици на ресторант "Червено знаме " на Витошка. Но един ден дошли от ОФ, изгонили работниците , него и съдружника му ги задържали, и започнали да броят и описват всичко в ресторанта, маси, столове, покривки ,продукти, посуда , вилици и лъжици. На другия ден им връчили по една бележка, че ресторанта и имущиството в него се реквизира "в името на народа". Както и да е събрахме се около масата, хапнахме, пийнахме , приказката вървеше и вуйчо помоли майката на вайника да изпее някоя песен. Ние се умълчахме, тя се съгласи , замисли се , изражението на лицето й се промени някак си и запя. Все едно , че в стаеята пееше Надка Караджова, висок ,ясен, звънлив глас-" моля ти се мамо , кланям ти се, ти да ми дадеш твойте сребри гривни , твойто синьо сукно, та да си направя мамо на биволите юлар и наметало, че ще ида мамо на Сливенския събор, та който ме види мамо да каже , сполай на тази майка ,че е родила такъв син. Моля ти се мамо , кланям ти се." Тя пееше на сина си. След нея запя вуйна - Сестра кани брата на вечеря. До тогава не бях слушал тези песни. Вуйна пееше ,а баба Величка сълзи ронеше. Вуйна бе всъщност , сестрино дете на баба Величка, осиновено и доведено в София пет годишно, но си спомняше за семейството си в Скопие и по малкия си брат. След идването си тук не ги бе виждала.Около това време отношенията между София и Скопие малко се затоплиха и разрешиха на баба Величка да пътува до Скопие. Като се върна разказваше. В купето на влака били само трима души , всеки в ъгъла си . Влязла някаква македонка с две големи чанти , сложила едната от едната си страна, метнала другата почти в скута на баба Величка с думите - Мръдни се ма краво!  С мек поучителен тон, макар че от очите и изкачали светкавици бабата й отвърнала на чист македонски диалект: - Аз ли съм крава ма, аз ли? Крава е майка ти ,оти е родила теле.!-Хванала чантата , пуснала я на пода и с крак я сурнала към вратата. Македонката се изнесла от купето, но разговор не потръгнал, баба Величка упорито разглеждала пейзажа. Там в Скопие вдигнала кръвното та се наложило да викат лекар. Лекарят бил млад мъж, много внимателен и разговорлив. Като излязъл, бабата с голямо съмнение попитала дали наистина е лекар, защото говорел като учен недоучен селяндур. Беше купила голяма бонбониера шоколадови бонбони.  Но вътре бонбоните бяха рехаво разположени в самостоятелни гнезда от допълнителна плостмасова подложка. Поднесе да си вземем бонбон и с присмехулен тон добави- Виж какви кутий правят там, тук такива няма. Перушина чок, юрдек йок. Горе долу по същото време се случи чудо. Дядо Стоян се прероди. От смачкания мълчалив старец в един ден той се превърна в горд македонски комита. През няколко улици по- на изток се намираше червената сграда на македонския културен център. Щеше да има някакво тържество и дядо Стоян, с лъснат чепик, с костюм и вратовръзка и висок черен астраганов калпак с голямо лъвче отпред отиваше на тържеството. Не бяха го забравили, беше един от поканените.
    Няколко години по-късно, майката на мой братовчед бе намерила карти за море и ние отидохме с братовчед ми в Бургас. Тай бе по-малък от мене с 9 години , но вече две три лета почти цялото лято прекарвахме заедно. Водех го с мене по обектите като фигурант, латоносач или писар. Но сега бяхме на почивка в Бургас. Бяхме седна ли на пийка в морската градина. Изведнъж до нас се струпа шумна оживена компания от десетина младежи на годините на братовчед ми. Нещо спореха, надвикваха се и размахвах ръце. Говореха на някой от езиците на югославските републики. Един от тях пагледна към нас, кимнах му и го попитах за какво е този спор, за какво се вълнуват толкова много. Другите също ни забелязаха. Повторих въпроса си към всички. Гледаха ме малко стреснати и зачудени. Младежът към който се обърнах първо им преведе - За ща се буните бре? С пререкания и уточняване на отделни думи разбрах , че трима от групата , като се разхождали по брега  попаднали на нудистки плаж. Другите не им вярваха, смятаха, че в България такива неще не може да съществуват. Питаха мене има ли, няма ли, къде се намира. Аз им казах , че не знам но ще им разкажа един виц. - На див бряг до едно крайморско село се заформил нудистки плаж и селяните вместо да работят по текезесарските блокове ходели там да надничат иззад храстите. Ръководството на селото решило да съобщава имената на воайорите по местната радиоуредба, но вместо да се засрамят воайорите се увеличили и движението се масовизирало когато започнали да ходят там и жените от селото. Проблемът бил разгледан в Окръжния комитет на БКП. Там имало умни глави. Взето било решение . Направен бил списък на живущиту в селото. Направен бил график и била изготвена заповед с която воайорството се обявява за партийно мероприятие и всеки селянин по график трябва да отива да наднича през храстите. След една седмица партийното мероприятие било провалено, воайорството ликвидрано. Младежите се кротнаха. Слушаха внимателно. Уточняваха някоя дума или понятие, аз ги изчаквах и продължавах. Накрая ми благодариха и с гълчава си тръгнаха . Първото момче което заговорих и още одно с него се представиха, че са албанци , другите били македонци, били от някаква спортна школа, за първи път били в България, били в София и сега на морето . Навсякъде много им харесало. Момчето ми стисна ръка за довиждане и с гордост каза благодаря на български. То, албанчето бе съхранило чисто македонско наречие и без труд превеждаше  сърбизмите и архаизмите от литературния македонски язъ/и/к.

Здравей, schumpov. Става въпрос за сегашните северномакедонци, които са си българи. Сигурно думата за мишоци и плъхове е поганци. Чувал съм в северозападна България да я употребяват.
Поздрави!

Здравейте Барин, господ здраве да Ви дава през Новата година. Да може да е казала поганци, не знам дали ще можеш да си представиш какво облекчение и каква радист изживяваше тази жена тогава. Изчакваха се за да влезат в тоалетната, бутаха се в тясната обща готварна, седнат до се хранят в трапезарията , квартирантите влачат чехли , и минават по ношници и долни гащи, Всеки божи ден.

Развълнува ме. По различни за мен причини...
Видях коментара на barin.
Баба ми, която беше от сега т.н. Егейска Македония до последно си говореше на техния диалект. Не винаги и не всичко й разбирах, но съм запомнила много неща от нея. Сега си ги "превеждам" и откривам толкова мъдрост в тях!
Поганци не е македонска дума. Поне не от този регион.
Тя им казваше "плахоци", "оти плахот дятето".
Може да е измислила тази дума. Заради мен:).
Поздрави!

Катан, честита Нова година, от Господ здравето, дрегото коквота си го натвориш. Същия този дядо Стоян, когато ги нямаше горе квартирантите, слушаше радио Скопие. Ако пускаха народна музика и не се чуеше гласът на говорителя, по никакъв начин не мжеш да разбереш дали музиката е от радио Скопие или е от радио София. Като дете станах кръстник на едно бебе. На връщане от църквата мама ме учеше какво трябва да кажа като подам кръщенлика на майка му / родилката не идваше в църквата , чакаше в къщи/- Дадохте ми поганче, връщам ви християнче. Да си живее с името Гавраил / по-късно му казваха Ганчо/ Весел Иванов ден.

Чудесна и интересна история- описанието на къщата е точно като това на старата ни къща,докато го четях все едно се пренасях в нея с онези наши близки,които вече не са между нас (светла им памет!) ! Там също имаше квартиранти,и с тях е имало проблеми а "македонската" дума,употребявана от баба Величка и от моите деди е БОРСУЦИ! ... :)