Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.12.2018 11:54 - Троянска капчица
Автор: schumpov Категория: Политика   
Прочетен: 1234 Коментари: 5 Гласове:
8

Последна промяна: 10.01.2021 14:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
   Един от въпросите в играта Стани богат беше за троянската капчица , основен отличителен елемент за троянските грънци. Този въпрос довея в главата ми спомени от детството. Това беше времето, когато в България всичко беше евтино, ама много евтино.
Тогава есенно време през Балкана в село пристигаха каруци от Троянско пълни с грънци. Шарени грънци, дюс глeджосани и от вън и от вътре или пък само от вътре. Стомни "кокони", гърловината оформена като глава на кокона, голи стомни гледжосани само от вътре и шарени стомни на капчици разляти и преминаващи от една в друга. В зависимост от ръкохватките гърнетата биваха "ушатки" с две ръкохватки от страни, "ръкатка" с една ръкохватка оггоре, "кръно" само с една от страни или пък "шуто" без нито една. В каруцата имаше делви, гювечи, подници, паници с различни големини и шарки, малки бърдучета -свирки и окарини. По нашия край на окарините казвахме локарини. Имах чичо по-голям от мене с 12 години. Той умееше да свири на локарина. Носеше си почти винаги една пъхната в платнена торбичка и вързана с нанизана врзка. Та той отиваше при грънчаря и започваше да пробва локарините. Свирнята му събираше сирджий и мющорий. С шеги и закачки търговията на грънци се оживяваше , а чичо си тръгваше с нова локарина.Тогава хората нямаха пари, текезесето плащаше един път за празника на труда 1 май и втори път за празника на свободата 9ти септември. Слънчев трудоден / работа на полето за определена норма/ се плащаше 4 стотинки, толкова струваше един кибрит. Затова хората кътаха парите за да имат за кибрит , за сол, за газ, захарта беше с купони и се смятяше за глезотия. Та тогава хората си купуваха грънци по търговска система -празно за пълно. Взимаш една празна паница, пълниш я с някакво зърно и паницата става твоя,  а грънчарят си тръгваше с чували жито, царевица, слънчоглед даже и брашно. Системата "празно за пълно" се отнасяше и за питиетата, за да си купиш лимонада или бира трябваше да върнеш прозни бутилки. Така се търгуваше негасена вар пролет и есен, а също и зеленчуци и грозде. Зеленчуците и гроздето ги докарваха от пловдивските села и ги разменяха за дърва. Хубаво мешово / дъбово/ 3-4 метрово разменяш за три четери краставици или пък домати. Каруца грозде за каруца дърва.
    С годините текезесетата укрепваха. След "масовизацията" 99% от земята беше кооперирана, селяните не можеха да притежават работен добитък, не повече от една крава и три овце или пет овце и три кози. Имаше период когато козите бяха унищожени защото са "враг" на гората. На селяните беше забранено да продават продукцията си на пазара, брояха животните в обора и корените домати в двора. На занаятчийте взеха работилниците с обрудванито и ги организираха в трудови занаятчийски кооперации. 
   Победата на социализма беше пълна.
   Свобода за сем. Баневи!



Гласувай:
8



Следващ постинг
Предишен постинг

1. 1997 - Носталгия
18.12.2018 16:09
Тази на комунистите- по индустриалното планово стопанство, тази на антикомунистите- по примитивно селско стопанство и занаятчийство.
цитирай
2. katan - Вчера го прочетох.
26.12.2018 14:47
Хареса ми. Има всичко от последните 50 години.
Има и носталгия по отминали времена.
Много ми допадна описанието на глинените изделия. Представих си и каручките ката тази в музея в Орешака. "Троянска капчица". Красота!
Другото ... е по-късно.
Поздрави!
цитирай
3. schumpov - katan, благодаря за добрите думи. В ...
29.12.2018 19:21
katan, благодаря за добрите думи. В Орешака съм ходил много отдавна, още нямаше музей.
За да бъде пълна картината, ще добавя още малко. Имах чичо, който бе с 12 години по-голям от мене. Той можеше да свири на окарина , ние в село й казвахме локарина. Носеше я в платнена торбичка с нанизан шнур и почти винаги беше с нея. Та като дойдеше грънчар, чичо отиваше при него и започваше да пробва локарините. Свирнята му събираше доста хора. Оглеждаха грънците, почукваха ги, та по звъненето им да разберат дали не са спукани. С шеги и закачки търговията вървеше , а чичо си тръгваше с подарък - локарината която си е харесал.
цитирай
4. katan - Харесах чичо ти:)!
30.12.2018 18:24
Хем е изнасял безплатен концерт на съселяните, хем алъш вериша е вървял с шеги и закачки, хем накрая си е тръгвал с нова локарина:).
Освен локарината аз бих му подарила и едно бърдуче - за разквасване на устата и гърлото.
Моят чичо /малкият/ също беше с 12 години по-голям от мен.
Той не свиреше, но си разказвахме разни лакърдии. Винаги ме разсмиваше.
Здрава да е за теб и близките ти Новата година, приятелю!
цитирай
5. schumpov - Бърдучето не е за пиене на вода. То ...
30.12.2018 22:28
Бърдучето не е за пиене на вода. То представлява съвсем малка стомничка, по-често ибриче, детска играчка свирка, в която се сипва молко вода, до половината. Пъпката на дръжката всъщност е свирка. От там се надува, водата вътре бълбука, накъсва звука и го докарва на славейчова песен.
Благодаря за пожеланията. От господ здравето, другото е човешка сгода, както в притчата за щастието, господ сътворил човека и му дал Божествената дарба също да сътворява.
Това което пожелавате на мен, господ хилядократно да Ви върне. ( комшийска поговорка, не е от сериалите ) Весело посрещане на Новата година!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: schumpov
Категория: Политика
Прочетен: 133644
Постинги: 36
Коментари: 110
Гласове: 3111
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031