Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.01.2019 14:30 - Железарите
Автор: schumpov Категория: Политика   
Прочетен: 1169 Коментари: 3 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Те живееха на близо. Дворът им беше ъглов, на две улици. Към второстепенната улица имаше коларожелезарска работилница, от нея им дойде и прякорът - железарите. Обичах да ходя там. Около оградата имаше колела и части от коли и каруци. Работилницата беше обрудвана с всички необходими машини и инструминти за поправка или направа на нова кола. Освен майсторът дядо Йовчо, там работеха още три четери човека, почти винаги имаше и някой клиент. Чуех ли да зазвънят удари от чук върху наковалнята, ако нямах друга работа отивах в работилницата. Обичах да ходя там. Само с очи и кимане на глава, дядо Йовчо ми казваше да заема мястото си. Отивах до огнището, хващах пръта на мяха и започвах да разжарвам въглените. Като омагьосан гледах как желязото в огъня започва да светлее, после от ударите с чука хвърчат искри, потапят го в коритото, то изсъска , посинее, потъмнее, ставало калено. Обичах тези работи. 
   Дядо Йовче беше само с пет-шест години по възрастен от родителите ми, но по правилата на роднинското степенуване, трябваше да му казвам дядо, а на жена му бабо.
Тай беше не висок, но набит и як мъж, на гърдите му висяха очила като лупи. Малко недочуваше поради което, всички в работилницата говореха на висок глас. Самият тай говореше малко и почти тихо. Освен занаят в работилницата, работниците научаваха и тайните на пчеларството. След първата година работа при него, работникът получаваше подарък един пчелен кошер, ако покажеше старание и умения , на третата година чиракът става калфа и собственик на три кошера. Работилницата и пчелите, това бе работата на дядо Йовчо Железара. Жена му баба Дона Железарка отмяташе къщната и земеделската работа. Имаха две дъщери и един син, бате Митко, той беше най-малкият. Освен като баба Дона Железарката прекоросваха я и като баба Дона Боботана. Говореше високо и гърлено. На две седмици веднъж отиваше пеша до Копривщица през балкана по древния Римски път. Занасяше храна и дрехи на бате Митко, който учеше в тамошната гимназия. Случвало се е на връщане да замръкне по път. "Видя нещо страшно пред мене, спра се, поизчакам, аз не мърдам и то не мърда, обърна се назад и викам - Йовчо айде бе, кво се бавиш, пристъпя някоя крачка, после пак викам Йовчо, пак някоя крачка напред,  докато разбера, че онова страшното е било само един храст. Подмина го "
  Железарите нямаха много земя, но колкото имаха беше включена в "блокове" на ТКЗС ,а на тях им бяха отредили дълечни изоставени ниви на текезесари. Беше 1956г. Партията беше решила да ликвидира частното земеделие и не само него.Зорът им не беше за нивите , тях ги бяха взели,а за работилницата. Една вечер го бяха привикали в Съвета ( Общината) да го "агитират" да стане член на ТКЗСто. Как го бяха "агитирали" той си знае, на другия ден жена му заедно с по-малкия му брат си го прибраха с каруца. Налагаха го с овчи кожи, мазаха с мехлеми, човекът се залежа и повече не стана. След като го били та го потрошили, взели волски гребен та му драли кожата, в двара на съвета отглеждаха селският бик, от побоя ли , от дрането ли , човекът си отиде.
 Не мина и година арестуваха бате Митко. Откараха го в Белене, всеки лагер наричаха Белене. Обискирали квартирата му и намерили оръжие. Един пистолет- стар и негоден, ползваше се за реквизит по селските вечеринки. Всяка ваканция учениците от Стрелча и Копривщица подготвяха някаква пиеса и в повечето участваше и "желязото" на бате Митко като реквизит.
   Баба Дона продаде къщата на село и с дъщерите си се изселиха в Пловдив. Цялото обрудване на работилницата бе пренесено в ТКЗСто. След някоя година лагериста се прибра,но не изкара дълго.
   Трите Железарки залегнаха на пчеларството, държеха първа маса за продажба на мед на Четвъртък пазара в Пловдив. Един ден баба Дона извади кутия бонбони из под масата да ме почерпи. - От Канада са . Ходихме там при внука с майка му. Той завърши ядрена физика и вече седем години работи в канадска атомна централа. Ожени се, има две дечица. Много са добре. Разведе ни и по Канада и по Америка. Пък градчето където живеят зелено,чисто, подредено и цветя,цветя ,цветя разни и разнообразни .Не бях виждала торкова цветя. Много са добре децата.


Тагове:   железар,   текезесар,


Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. leonleonovpom2 - Здравей, приятелю!
19.01.2019 15:20
Хубав и поучителен разказ за колективизацията! Полуграмотни хора са решавали съдби!
И на нас ни отчуждиха къща, в центъра на града Бях дете, губех се в нея В нея живееха баба ми ,дядо ми и пет семейства на децата им И още няколко роднини
Под претекст, че ще се строи народен магазин! Нищо подобно, под този претекст, задоволяване на нуждите на трудовото население се отчужди, но се построи хотел-ресторант Веднага след отчуждаването се оказало ,че работническата класа има магазини ,но няма ресторант! ?Баща ми писал жалба до Вълко Червенков Писал, че в нея живеят тридесет човека и няма къде да отидат през зимата
Не било вярно, живеели само двама възрастни, излъгали от съвета Изтръпнах, като намерих и прочетох преписката, баща ми, може би като участник от войната , награден и с руски орден, се е спасил от лагер! За лъжа на висше ръководство! Нямах четири години ,но си спомням как свиреше вятъра в стаята, която ни дадоха в края на града Майка ми ,баща ми ,чичо ми се събраха на съвет! Чичо ми ,ло-силно каза-Това дете не бива да остава тук! Няма да изкара зимата!
На другия ден, пристигнаха родителите на майка ми, баба ми и дядо ми и ме отведоха...
Новите грабители дойдоха с промяната ! Още по-алчни и безкрупулни! От същото котило!
Скриха важни документи и родът ни не получи собствеността си!? Дело на прадядо ми, бил се, за да я има България! Дори една плоча не искат да сложат Да, защотго ще трябва да отговварят на неудобни въпроси!
Да им преседне!
Спомням си ,че завеждащият Физическата култура в Градския съвет, беше написал фис-колт-ура, в един протокол, като се ровех из архивите! Годината беше 1956-та....

Хубав ден, приятелю!
цитирай
2. schumpov - Здравей Иване,
19.01.2019 20:11
Здравей Иване, благодаря за добрите думи. За онези години, "когато се наливаха основите " трябва да се разказва. Много от днешните млади хора почти нищо не знаят за онези години, или ако все пак знаят нещо, то е агитационна комунистическа измишльотина.
По време на соца, когато всички можехме да ходим на море през лятото, един единствен път съм бил в почивна станция. В станцията имаше библиотека, трудовете на ТЖ, класиката на Ст. Ц. Даскалов и тем подобни. Чисто новичка, почти не разтваряна беше дебела автобиографична книга на Ц. Драгойчева. Прочетох я от нездраво любопитство, някогашен селски полицай се беше изфукал , че Чавдар е от него. След дълго прекъсване , последната книга от български автор, която прочетох беше " Хайка за вълци" и повече не отворих книга от български писател, нито гледам български филми. Соцреализъмът не си е отишъл.
цитирай
3. schumpov - Цялата идеология и практика на к...
20.01.2019 15:53
Цялата идеология и практика на комунистите се свежда до едно изречение - Да вземем чуждото! Като се проследят законите, наредбите и практиките на комунистите относно собствеността, от 1944 до ден днешен ще се види, че през цялото това време са грабели от частни лица / чорбаджии, кулаци, фабриканти/ от фондации, от фондове , от държавата.
За ликвидирането на комунизма в България трябва да се приложат комунистическите закони.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: schumpov
Категория: Политика
Прочетен: 63149
Постинги: 29
Коментари: 88
Гласове: 1524
Архив
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31