Докато следвах в София, почти през цялото време живеех в студентските общежития в Дървеница. През дните на сесия имаше моменти , когато можех да върша всичко друго освен да уча. Един пролетен ден, в такъв момент се разшетах по дървенишките кърища. На едно по-височко място седнах до голам шипков храст. Бях се отплеснал съвсем. Сепнаха ме звънци, хлопки и топуркане, чу се и човешки глас. Показа се и човекът, на повод пасеше теле. Успокояваше няколкото кози , които се бяха изплашили от мен.  Заприказвахме се. Посочих му изкопа и насипа върху който бяхме и запитах защо е правен. Обясни ми, че това е плавателен канал, който да свърже София с язовир Панчарево. Повече не коментирахме. Освен дъждовна, друга вода по този канал не е текла и София си остана сухоземна столица без пристанище.
     Преди няколко дни в играта "Стани богат" имаше въпрос какво са обсъждали в ЦК на БКП през 1973г. с кодово име "Аспарухов вал", верният отговор беше - канал, водещият не направи никакъв коментар или обяснение.
    През 1973г. вече работех в Геопланпроект-Пловдив. От първото кокиче до първия сняг геодезистите са на терен. Вече се бяхме прибрали от обектите. И изведнъж, по сред зима ни възложиха да изпълняваме правителствена задача - да трасираме оста на плавателен канал.Осовите точки се стабилизираха с подземен и надземен център, циментиран камък,
с номер на точката и други надписи. От страни се обозночоваше със забит под наклон циментов кол за ограда боядисан с черна и жълта боя. Каналът трябвало да бъде 40м. широк и 4м. дълбок с крайни точки -Квартал на гр.Стамболийски - Полатово до  р. Марица и Бургас -морето. Софийският Геоплан трябваше да трасира от Бургас. Чирпанските възвишения се преминаваха с шлюзове.Трасирането започна. Трима изгладнели "гларуса" се хванаха за общи работници, закипя ударен социалитически труд. Навлязохме в нива, където цалапишки кооператори полагаха тръби за дъждуване. Преди с. Труд минахме през нива с необрани домати. Сланата ги беше попарила, само ги докоснеш и те се пукат. Излязохме от нивата като касапи, целите в червено.
  Както започна така и спря трасирането, с нареждане от горе.
  Дрехите изцапани с червено не можеха да се носят повече, изхвърлихме ги.

от соца и сегашно време.
В "Дървеница" не е останало ни едно шипково храстче, няма кърища. Има само блокове с апартаменти на баснословни цени за кв.м.
Този "плавателен" канал е бил предвиден да свърже София с морето през Панчаревското езеро. Идея на бай ни Вълко Червенков. После какво ли не правеха по него - първо го укрепваха с бетон, после го засипваха с огромни количества пръст, валираха го, но водата избиваше ... Беше едно блато, пълно с жаби ...
Но!!! Дойде сегашната власт и ... метро!!! Едната от линиите минава точно по този канал. Глупост до глупост! Хубаво е да има метро, но толкова години блато и изведнъж - метро!
Да са ни живи и здрави управниците!
За втория канал научавам за пръв път от теб.
Какъв коментар да направи Биллалов?! Не му е било написано за вдъхновението на другарите и господата!
Давай по-нататък. Интересно ми е.

Няма как да се знаят такива неща. Журналята пишеха само за големите соц. успехи.
Не знам софийската група до къде са стигнали, ние спряхме преди да пресечем Карловското шосе срещу с. Труд. Каналът трябваше да бъде циментово корито. Водата на р. Марица не бе достатъчна и щяха да го пълнят чрез помпи с подземни води. Предвиждаше се отклонение през Гърция за Бяло море . Велик проект за велика държава.Мечтата за "България на три морета" отново се провали.

От много хора се знае. На този изкоп са работели на бригадирски начала с песни почти всички софиянци от онова време и то предимно в почивни дни.
На бай Вълко му се привиждали бели корабчета с неговото име...
"Софийската група" е стигнала почти до "Цариградско шосе". Близо до сегашния хипермаркет "МЕТРО".
Три морета!!!

Здравей, schumpov. Аспарухов вал има и във Вврна в кв. "Аспарухово",м на който им а паметник на кан Аспарух. Има и по-на север в североизточна България( само останки личат), строен за предпазване на младата Българска държава от юг.
Поздрави!

Сигурно сте разговаряли с бащите си за трудовашкият войниклък през петдесетте и шестдесетте години. Всеки ден копаеха, а на другият зариваха изкопаното. Философията им е била от пусто в празно, да нямат време да мислят за "глупости",а и обяснения не се даваха.Ще кажете каква е връзката тук. Това каквото правеха трудоваците го правихме и ние в интелектуалният фронт. Бахме бъкани с институти, задаваха ни абсурдни задания, но ние си работихме, а на по вечето ни бе ясно ,че просто ни запълваха времето , за да бъдем ангажирани с нещо. Може и да бъркам, но ги имаше тези моменти.