Вече го нямаше умният Мурджо в двора ни. На негово място дойде Роска. Червеникав мъник. Страхлива и чевръста. Плашеше се от всичко, поради което лаеше срещу всичко. Достатъчно беше да й се тропне с крак и на момента се качваше на купа с ръжаница и от там лаеше. Партиините активисти обикаляха почти денонощно. Вече не се страхуваха и смело се завираха навсякъде из двора, ръчкаха с шишове в сламата , в сеното, събаряха подредените дърва и се забавляваха със страхливото ни куче. Освен активистите в двора ни се научиха да влизат и мисирчета. Провираха се под портата, а след това не се сещаха как да излезнат. Пиукаха от вътре , а от вън на улицата каканижеше пуйката квачка. Когато се случеше да съм наблизо, отварях портата и ги нагонвах на вън.
    Един ден в късен след обед дойде ресилният от селсъвета и каза, че тате заедно с мене трябва да отидем веднага в общината. Тате току ща се беше прибрал от полето и още не беше разпрегнал конете, явно го бяха причаквали. Попита защо ни викат, ресилният каза ,че като отидем ще разберем. Тате попита мене да не би да съм направил някаква беля, казах че не съм. Тръгнахме като арестувани, ресилният вървеше след нас, хората ни гледаха съпричастно без да питат нищо. В стаята на председателя на общинския съвет, така казваха тогава на кметовете, освен председатела беше седнала баба Анка, в скута си държеше проскубано пуйче. Още влязли не влязли и тя започна да премаля и да ме обвинява , че съм осакатил пуйчето й. Не можах нища да обясня. От един момент започна да споменава сина си, да кълне и пустосво. Тогава тате не издържа, хвана ме за ръка и каза - Реши колко ти струва куцото пуйче, пиле, кокошка, петел, прасе или теле и ела да си го вземеш. Хайде сине тръгваме си. Опитах се да му обясня , че не съм окуцил пилето й , но като разбрах , че не ме слуша млъкнах.
    Баба Анка беше майка на убит партизанин. По заповед от Москва, трябвало да се масовизира партизанското движение. Вместо да излезат в Балкана "изпитаните бойни другари", те подлъгали неврастни и неопитни юноши. Отидоха си младежите мърцина. Тя жалеше за своя син, но вместо да праклина онези , които изкараха синът и в гората да става партизанин, тя кълнеше по мене за куцото си пуйче. От тогава, като се спомене за партизански майки винаги се сещам за баба Анка и куцото й пуйче.