Трябваше да отида до Окръжна болница. Най– прекият път бе да тръгна пеш по жп моста покрай Захарната фабрика. След три студени и дъждовни дни, днес слънцето грейна и пролетта беше навсякъде. Стъпих на ламаринената пътека по моста. Бързах да избегна разминаване с влак. Ламарините дрънчаха като ги настъпя, продължаваха да тропат и след мен. Весел звън на велосипед ме накара стреснато да отскоча върху траверсите. Подмина ме колоездач. След малко се обърна и викна: – Извинявай господин чичо - безгрижно, засмяно, момчето уверено продължи напред. След моста пътеката продължаваше по насипния чакъл, после слизаше в ниското между храсти над човешки бой. От там се зададе едър мустакат циганин, наблизо е Шекер махала. Погледна голямата чанта в ръцете ми, погледна и мене, отстъпи в страни , махна с ръка и ми даде знак да мина. Благодарих му , той се усмихна разбиращо. Навлязох в шпалир от храсти. Изневиделица по средата на пътеката се появи малко бяло кученце. Изръмжа и ми се озъби злобно. Зад него се показа придружителката му. Стройна достолепна жена, ако имаше шапка с широка периферия щеше да прилича на дамата с кученцето от литературата. Дамата премести кучешката каишка в лявата си ръка, наведе се , погали кученцето, приласка го с думите, ела на мама, вдигна го и отмина. Аз стоях залепен до храстите и си мислех, да това не бе дамата с кученцето, това бе истинска кучешка майка.

Не каза ли поне едно "Мерси!", че си й сторил път на тази "достолепна дама"?
Знам къде е Окръжната болница е Пловдив. Там осакатиха съпругата ми. Стои недовършена и чака някой да я купи за два лева. Болницата, де, не жена ми. Не знаех обаче други две неща. Че по Железния мост може да се мине пеш и че там някъде е Шекер махала. Някога ми се струваше много далече от Стария мост...
Колега, ако държиш "дамата с кученцето" да бъде любезна с теб, трябва да я попиташ, когато я срещнеш отново, на колко години е. Не дамата, а кученцето. Слуша ли, ако е мъжко, има ли поколение, каква порода е, излъжи я, че и ти някога си имал куче и ти е много мъчно за него. Повярвай ми, тя ще се размаже от удоволствие и ако се окаже главен лекар на отделение в Окръжната болница, може да ти направи някоя услуга...
Майтапя се, разбира се. Ние, инженерите, не сме такива хора, но повярвай, аз лично бих се слисал, ако някой ме срещнеше навремето с моята далматинка Сара и не й се възхитеше. В парка между Спортната палата и Националния стадион тя бе по-известна от Лили Иванова...
Днес ще се видим с Атанас Каменаров. Ще го поздравя от теб,
Бъди жив и здрав!
Пожелавам ти да не се налага да ходиш в тази посока...
П и е р

Драги ми колега Пи-ер, може и на квадрат нали. Благодаря за пожеланията и за съветите.
При една подобна среща кученцето било на каишка и подтичвало пред дамата. Кавалерът попитал: - Къде водиш тази овца? / – Това не е овца това е кученце./ – Аз не питам тебе, аз питам него.
Поздрави колегата Каменаров. Предполагам, че все още отглежда юнашкия си мустак.
Бъдете живи и здрави.