За всички беди на България са виновни комунистите !
   Честита Нова Година.    Ден първи от Новата 2015 година. Чакам сурвакари, но всуе. По-рано минаваха циганчета  старателно наизустили ритуалните благословий, но сега и те не минават, всички входни врати са заключени.
    Беше 1950 или 51/52 година. Бях в първо или второ отделение на началното учелеще. Брат ми беше две години по-малък от мене, още не ходеше на училище. Развълнувани и щастлеви излязохме да сурвакаме роднини и съседи. Бяхме много горди с хубавите си дрянови сурвачки. Тате ги бе набелязъл още от лятото. Донесе ги прави , с много пъпки и с по три двойки дълги странични клонки , които се сплитаха на венец. Почисти от кората дебелият край за хващане, над него изряза в кората пръстени, триъгълничета и капки за украса. Мама наниза пуканки, на червена панделка завърза по едно звънче и сини мъниста  от конска огърлица, тогава работехме с два коня. На върха на сурвачката завърза пампурка, топче от червена вълнена прежда. С такива сурвачки излязохме и тръгнахме първо към кръстничини. След това при лели, стрини, кумици и малко преди обяд при дядо и баба, там щяхме да заварим мама и тате. Тате също ходеше да сурвака. Слагаше една дрянова клонка под мишница и първо отиваше при чичо си ,а по късно при дядо и баба, родителите на мама. Зимата беше снежна. Не бяхме изминали и половината път към кръстничини и ни спря директорът на училището. На прякор му казваха "народния". По онова време почти всичко беше "народно", народна република, народен съд, народна милиция, народен съвет, народно училище , народно читалище, дори народен салам и народен локум. По-късно народният локум стана обикновен локум , а народният салам стана кучешка радост. "Народният" ми издърпа сурвачката и започна да ми се кара , че било забранено да се прави тава, удари ме доста силно, счупи сурвачката, хвърли я в снега и я стъпка. Брат ми побягна с писък и ужас към дома. "Народният" го подгони, не можа да го настигне. Аз взех счупената сурвачка и с плач се прибрах. Тогава за първи път тате не отиде да сурвака чичо си, беше много ядосан. Ние с брат ми и мама отидохме и сурвакахме само дядо и баба с оцелялата сурвачка. 
 

На народните най-малко им пукаше за народа. Загуби ли човек сърцето и душата си, за нищо не става.

Не съм чел о-силен спомен, повярвай ми. Да си жив и здрав, пиши, моля те, пиши за бъдещето да помнят хората, как сме живели. Ти си солта на Земята наричана България. Поклон.