Постинг
15.03.2016 12:16 -
оцелели или спасени
Слушах приказките на терориста Вагенщайн пред Д. Цонев по БНТ и се ядосвах. Те българските евреи не били спасени, те били оцелели. Те били тормозени в трудови лагери, онези евреи дето разправят, че в тези лагери били като на курорт, те лъжат. Царят нищо не направил за да не бъдат депортирани в Германия, защо българският народ не спасил и евреите от окупираните територии.
Слушах тези приказки и си мислех, че българският народ не е трябвало да спасява всичките си евреи, защото много от тези спасени евреи после участват дейно в така нареченият "народен съд" и "мероприятията на народната власт". Не знам случай тези спасени евреи да са спасили или да са помогнали за оцеляването на българин от комунистическите репресии. Случи се така , че разговарях с няколко евреи, дошли от чужбина да си реституират одържавени имоти. Ако станеше въпрос за спасяването или оцеляването им, повечето мънкаха, и се изкарваха репресирани от фашистите в България, но като ги попиташ по-конкретно как и с какво, се разбираше , че просто са изпитвали известни неудобства и затруднения, които сравнени с погромите в други европейски държави назад в годините са направо незначителни. От тези разговори разбрах, че те изпитват неудобство от другите си съплеменници, че са спасени и холокоста им се е разминал.
Имахме празно дворно място, което ни бе оставено да обработваме за лично ползване. През улица бе съседско с чичо Стоян Джандара. Прякорът му беше останал от времето, когато служел като кавалерист в Жандармерията преди девети. Говореше на висок глас, направо викаше. Всяко негово изречение започваше или завършваше с псувня. С псувни можеше да изрази всички чувства, на които е способно човешко същество. Псувнята в неговите приказки беше паразитен израз, както някои хора казват "примерно", "значи" , "разбираш ли" и други. Беше приказлив и щом ме видеше да се мерна наоколо, идваше и започваше някоя история , а неговите нямаха свършване. Не мога като него да разкажа случката затова моля да бъда извинен. И така...
Преди девети в нащо село бяха изпратили едно еврейче за доктор, да го е.. , Нисимчо се казваше, доктор Нисим Калев, после стана голям доктор ,да го е... Другарувахме с него, ергенувахме, сприятелихме се, .......
Разбрах аз, че във Варийските градини двама се ... Една вечер ги привардих да ги е.., изчаках аз и после се мушнах през една дупка в плета и ги доближих да ги е.. По едно време мъжът, да го е.., се ослуша, да го е.., и ме подгони да го е.. Доде намеря в тъмното дупката в плета......, доде се промуша през нея и ония ме настигна да го е.. Както се бях надупил да пролазя през дупката да го е.., оня ме дупна с чикийката отзад в бузата. Изревах като прободен, хванах си гъза в ръка, да го е.., и право при доктора...
Извиках, Нисимчо, изляз бе да те е..., изляз че ме заклаха. Вместо да излезе той загаси лампата. Кучето лаеше, ама бе вързано да го е.. Отидох и почуках на прозореца, казах кой съм и Нисимчо отвори вратата да го е .. Разправих му какво се е случило, той разчисти масата и ми вика , сваляй гащите и се хвани за масата да та е.. Нагласих му се аз към лампата и чакам.... По едно време чувам той нещо шушне , нещо сумти, обръщам се и кво да видя, извадил си оная работа , наточил се и аха , аха .. Викам , докторе , аз не съм такъв да те е.. Той вика и аз не съм такъв ама зарад партизаните...... Че що зарад шумкарете мен ша е... Зарад партизаните нямам медикаменти в квартирата, само щях да дезинфекцирам раната с урина Деба и чудото , деба и доктора, за къшмер щеше да ме препикае като куче. После в Пловдив той стана голям доктор, май че ходи да лекува и корейци след войната, не се е чуло да ги е препикавал...
Дали се е чувствал спасен или оцелял не знам, Доктор Нисим Калев е един от малкото евреи останали в родината си България. Нарочно написах Доктор с главна буква, светла му памет.
оцелели или спасени просто изгубени на гурбет... но там после душите ни ще бъдат заедно...
цитирайДО 1989 ГОДИНА БЪЛГАРИЯ ПРОИЗВЕЖДА, ИЗНАСЯ: ЕЛЕКТРО И МОТОКАРИ В НАЙ ГОЛЕМИ КОЛИЧЕСТВА, СТОМАНА, ЦВЕТНИ МЕТАЛИ, ТРЪБИ, ЛАМАРИНИ, СЕЛСКОСТОПАНСКИ МАШИНИ, МЕТАЛОРЕЖЕЩИ МАШИНИ, ЕЛ ДВИГАТЕЛИ, ПОМПИ, СКЛАДОВО ОБОРУДВАНЕ, БОЕПРИПАСИ, ПЕЧАТНИ ПЛАТКИ, ИЗЧИСЛИТЕЛНА ТЕХНИКА, КОМПЮТРИ, ИНСТРУМЕНТИ, АВТОМОБИЛНИ ГУМИ, ТОРОВЕ, ЦИМЕНТ, ХЛЕБНА МАЯ КОПРИНЕНО И ЩАПЕЛНО ВЛАКНО, ЛЕКАРСТВА, ПАРФЮМЕРИЯ... КОРАБОСТРОЕНЕ, МЕДИЦИНСКО ОБОРУДВАНЕ, ИМАХМЕ И ОКЕАНСКИ РИБОЛОВ-, КОНСЕРВИРАНЕ, КАТО 80% ОТ МАШИНОСТРОИТЕЛНАТА НИ ПРОДУКЦИЯ Е ИЗНОСНА. БЪЛГАРИЯ Е В ПЪРВИТЕ 20 СТРАНИ ПО ТЕМПОВЕ НА РАЗВИТИЕ, КАТО ИЗНАСЯХМЕ СЪЩО И ПЛОДОВЕ ЗЕЛЕНЧУЦИ ВИНА - СЕЛСКОСТОПАНСКА ПРОДУКЦИЯ ЗА НАД 16 МИЛИАРДА ДОЛАРА, А СЕГА ЯДЕМ ВНОСНИ БОКЛУЦИ, ЗАЩОТО ВСИЧКО Е СЪСИПАНО ОТ Т,Н. РЕФОРМАТОРИ, КОИТО ЩЕ ЗАТРИЯТ ХУБАВАТА НИ ДЪРЖАВА ОТ НЕКАДЪРНОСТ.
не мога да изброя всичко, което едни българофоби по чужда свирка съсипаха и сега няма работни места няма доходи, младите отиват в чужбина, затвориха предприятия, училища и следва да закрием държавата от недомислие на престъпници
Разправата с българския индустриален интелект инж. Иван Пехливанов
Бъдните поколения трябва да знаят, че България е била индустриална страна, една от 30-те държави, участващи в световния експорт на машини. Създавали сме технологии и продукти, които могат да бъдат гордост за всяка нация! Без тази памет е невъзможно ново възраждане на България.За високия български индустриален интелект има безброй доказателства. Ето някои от тях:
Българската енергетика
До средата на 20-и век бяхме последни в Европа по енергийни мощности. От 1945 до 1990 г. те нараснаха 120 пъти! Стигнахме Белгия и Австрия. Изпреварихме Дания, Португалия и Гърция. Изравнихме се с Европейския съюз.
Енергийната ни стратегия, проектите, инженерната реализация се изпълняваха от забележителния научен център “Енергопроект”. Създаден през 1948 г., той обедини творческите сили на няколко поколения специалисти и стигахме върховете на световната енергетика:
Енергопроект
- АЕЦ “Козлодуй”. Проектирана и строена съвместно от руски и наши специалисти, с мощността си 3760 MW осигури 45% от електропроизводството на страната! Тя е една от големите атомни електроцентрали в света!
- ПАВЕЦ “Чаира”. По мощност (861 MW) и по проектно решение (турбопомпената зала е на 360 метра под земята, в каверна с размерите на зала 1 на НДК) няма европейски аналог!
Каскада “Белмекен-Сестримо”. С трите електроцентрали (първата от които е ПАВЕЦ), с обща мощност 735 MW, е международна рядкост!
Заема водещо място между действуващите ВЕЦ и ПАВЕЦ в света.
- Каскада “Арда” - с обема на трите й язовира 1,15 млрд. куб. м, е една от най - големите в Европа!
- Източномаришкият енергиен комплекс. Горивната му база са лигнитни въглища с най-ниска калоричност - 1400 ккал/кг. По екологични изисквания две от централите са с железобетонни комини по 325 метра - най-високите в Европа!
/Сега абсурдът на капиталистическата непланова икономика е следният: "... Най-големият трън в очите на всички е проектът на ХХI век - АЕЦ "Белене" (започнат преди 89 г. и спрян след избухването на демокрацията). Изграждането на 2000-мегаватова ядрена мощност обедини цялото антиядрено лоби не само у нас, а и в чужбина. Начело е целият източномаришки енергиен комплекс. Той вече дава близо половината електроенергия на България и на него се възлагат огромни надежди да отстоява енергийната независимост на страната за десетилетия напред. Изграждането на една огромна ядрена мощност ще заплаши бъдещите продажби на електроенергия от тецовете..."/
- Производството на водни турбини и тенератори.
До 1950 г. у нас са изработвани водни турбини с мощност до 10 КW. През 1954 г. произведохме турбина и генератор с мощност 700 КW.
В 1960 г. изнесохме в Китай 30 турбогенераторни комплекта за ВЕЦ. Към 1980 г. вече работеха 30 ВЕЦ с 80 български турбогенератори с обща мощност 840 МW. Венец на турбостроенето ни са трите агрегата за ПАВЕЦ “ЧАИРА”, всеки с мощност 215 МW по чертежи на “Тошиба”, Япония.
- Нашите енергетици проучваха, проектираха и строиха енергийни обекти за сложни геоложки, земетръсни и други условия в Ливан, Йордания, Кувейт, Сирия, Ирак, Алжир, Либия, Румъния, Чехословакия, Испания.
- Благодарение на енергийната ни стратегия през целия период 1950-1990 г. България беше сред европейските страни с най-редки и кратки сътресения в енергоснабдяването! Няколко поколения българи изнесоха на гърба си строителството на енергийния отрасъл, който към 1989 г. зае 18% от националните промишлени фондове.
След 1990 г. управленската ни прислуга на чужди сили упорито подготви взривяването на енергетиката:
- Разруши мозъчния й център “Енергопроект”. Старателно организира националното престъпление - закриване на АЕЦ “Козлодуй”.
- Спря строителството на АЕЦ “Белене”.
- Разпродаде електроразпределителната система.
- Ликвидира енергомашиностроенето. Днес дори 100-киловатова водна турбина трябва да се внася от чужбина! Чужди фирми, които трябва да се учат от нашите енергостроители, получават поръчки за строителство на енергийни обекти у нас. Каскадата “Горна Арда”, 4 пъти по-малка от каскадата “Арда”, която е българско инженерно решение и изпълнение, се възлага на чужденци, непостроили нито един енергиен обект!
Това е грозно унижение на нашия индустриален интелект!
МЕТАЛУРГИЯТА
До 1950 г. България няма металургия.
Към 1989 г. вече произвеждахме 3 милиона и 300 хиляди т стомана и бяхме 27-ата металургична страна в Света.
Стратегията, проектите и изпълнението се водеха от крупния научно-проектантски център “Металургпроект”. Старите фасадни реклами, част 2
Нови технологии и продукти разработваха институтите по черна и цветна металургия, катедри във ВХТИ и ВМЕИ, Институтът по металознание към БАН, институтите по леене, по металокерамика и прахова металургия.
"Стомана" - Перник
Мощни колективи от специалисти при металургичните комбинати в Перник, Кремиковци, Бургас, Пловдив, Пирдоп даваха живот на техните и на свои нови технологии и продукти:
- Корабна ламарина. От 1970 година българското корабостроене работеше изцяло с местни метали.
- Бронестомани. От 1972 г. металургията ни осигуряваше нуждите на танкостроенето с наши стомани.
- Студеноогънати олекотени профили.
- Валцовани стомани за транспорта и мините.
- Студеновалцована ламарина , в т.ч. с метални и пластмасови покрития.
- Щранговани профили за кари и асансьори.
- Радиални профили и тръби вкл. за цеви на стрелково оръжие и стволове на оръдия.
- Центробежно ляти тръби, вкл. неръждаеми, по технология и оборудване на инж. Емил Петков.
- Непрекъсната разливка на стомани.
- Електрошоково претоплени стомани в сътрудничество с института “ПАТОН” в Киев.
- Прахова металургия и металокерамика, развивана десетилетия от колектива на проф. Радослав Тодоров.
- Вакуумно леене на качествени отливки.
- Патентът на инж. Александър Вълчев за специална обмазка на електродите на електродъговите пещи, увеличаваща живота им с 30%, бе закупен от много фирми, в т.ч. от Канада и Великобритания.
- Изработихме от наша микролегирана с азот стомана 10Г2САФ за металните конструкции на сибирските заводи в зоната на вечния мраз. С тях участвахме в междудържавната интеграция за газ от Русия.
- Получихме за тази стомана международен сертификат за производство на газопроводни тръби. Заваряването й успешно бе решено от д-р инж. Марин Белоев и от чл.-кор. проф. Любомир Калев.
- Леенето с газово противоналягане по метода “Акад. Балевски - проф. Димов” е едно от забележителните открития в световното металолеене през изтеклия 20 век! По този метод:
- Произвеждахме сложни и дебелостенни отливки за военнопромишления комплекс.
- Член.-кор. проф. Янко Арсов създаде високояки отливки от азотирани стомани, в т.ч. и корабни винтове. Вече имаме стомани със съдържание на азот до 3%, което е невероятен успех! В тях скъпият никел се заменя с най-срещания газ в земната атмосфера. С наши леярски машини и технологии работят най-големите световни производители на алуминиеви джанти. Над 600 машини за леене с противоналягане леят 50% от кокилните алуминиеви отливки в света!
Всичко изброено вече е унищожено, или е пред рухване.
Че това се прави по чужда поръчка, се вижда от следния пример: на наша територия са положени 70 хил. т газопроводни тръби. От тях 50 хил. т са от българска стомана, произведени от Завода за спиралошевни тръби в гр. Септември. Другите 20 хил. т са вносни правошевни тръби. Всички досегашни 13 аварии по технически причини са при вносните тръби! Няма нито една авария с наша тръба! Въпреки това заводът ни бе разрушен под претекст, че бил с остаряла технология. А в Турция сега се строи нов завод точно по тази технология!
Българската химия
през 1945 г. беше в зародиш. Внасяхме дори сода каустик и син камък!
Към 1989 г. отрасълът вече произвеждаше годишно:
- 2,5 млн. т минерални торове
- 1 милион тона калцинирана сода
- 400 хил. т пластмаси
- 1,8 милиона броя автомобилни гуми
- 20 хил. т химикали за растителна защита
- Преработваше 12 млн. т суров нефт
- Имаше 11% от националните промишлени основни фондове.
- Даваше 8,5% от националната промишлена продукция
- Осигуряваше 20% от постъпленията от западна валута
- Поддържаше 100 000 работни места.
"Химпроект" водеше инвестиционното развитие на отрасъла. Двадесет научноизследователски институти, много катедри във ВУЗ, БАН и развойни бази с 1500 научни дейци осигуряваха научната дейност. Те поддържаха тесни връзки със световния научен и делови свят.
Химпроект-Варна
- Българският карбамид имаше неограничени пазари.
- Заемахме 4-то място в света по производство на калцинирана сода.
- Държахме 17-а позиция по производство на пластмаси.
- В изкуствените текстилни влакна изпреварвахме Франция, Италия, Белгия, Испания, Канада.
- Произвеждахме или таблетирахме от вносни субстанции всички масови лекарствени средства.
- Първи от източноевропейските страни организирахме производство на спринцовки за еднократна употреба.
- Закупихме лицензи и марки за съвременна козметика.
- Огромният износ в Русия ни направи първи в света по производство на пасти за зъби.
Всичко това вече е ликвидирано.
Машиностроенето- най-ярко показва растежа на индустриалния ни интелект
В 1945 г. в България имаше десетина предприятия и 50 работилници с общо 4000 работещи и не повече от 200 инженери.Бях в първия випуск на новия машинен факултет на Държавната политехника. Едва намирахме работа за задължителния студентски стаж. В 1950 г. с месеци стояхме като безработни млади инженери.
В 1989 г. в отрасъла работеха 730 завода, 430 хиляди работещи и 35 000 инженери. 5000 научни дейци създаваха нови технологии и машини в 30 научноизследователски института.
С 5% от националните основни фондове машиностроенето осигуряваше 20% от обществения продукт и 55% от износа на България. Това бяха плодове на индустриалния ни интелект.
Първата конструкторска организация “Машпроект” заработи още в 1949 г. От нея излязоха проекти за преси, компресори, помпи, вентилатори, водни турбини, парни котли, дизелови двигатели, повдигателни кранове, минни машини.
Последваха - Централен научноизследователски институт по машиностроене, Институт за проектиране на машиностроителни заводи “Машелектропроект”, отраслеви институти и развойни бази. Този научен комплекс изгради отрасъла.
Транспортното машиностроене
Първият български електрокар се появи в 1951 г. След 3 десетилетия изнасяхме годишно 83 хиляди електро- и мотокари. Три бяха световните фирми в тази област: “Кларк” - САЩ, “Тойота” - Япония и “Балканкар” - България.
/Тук не можем да не отдадем почит на култовата реплика на сините шамани, която ще остане като ярък бисер: че японците купували нашите мотокари, заради чугуна. Изглежда е имало голям глад за чугун по света, а в България се е намирало някакво извънредно находище, защото нашите мотокари се купуваха на 5 континента и то с десетки хиляди - включително и от най-развитите "демокрации"./
Закупихме лицензи за основни карни възли от най-реномирани фирми, производителки на хидравлика, пневматика, електроника, механика, дизелови двигатели, тягови акумулатори.
Това развитие се ръководеше от д-р инж. Пантю Карапантев, д-р инж. Николай Георгиев, инж. Илия Ивановски.
- Първият ни електротелфер е от 1952 г. След 30 години износът стигна 150 000 броя годишно, бяхме сред петицата световни производители. Пионер в тази област бе рано загиналият инж. Марчев.
Комплектна техника за складова механизация усвоихме в края на 50-те години. След 3 десетилетия изнасяхме в десетки страни машини за обработка на стелажи с височина до 24 метра и при скорост на придвижване на палетите до 120 м/мин., с телеуправление, с програмно адресиране и с робокари. Тази система се създаде от инж. Илия Джагаров и инж. Тодор Мутаров.
Днес транспортното машиностроене е разрушено! Производството на кари намаля 20 пъти.
Корабостроенето
от Освобождението до 1945 г. е произвело 86 плавателни съда с обща товароподемност 15 500 тона. Най-големият кораб е бил с товароподемност 800 тона.
От 1945 до 1990 г. са произведени 1450 плавателни съда с обща товароподемност 5 милиона тона. От износ на кораби спечелихме 2 млрд. щ. д. (5 пъти повече от инвестициите за отрасъла).
Корабостроителният завод във Варна, проектиран и построен от наши специалисти, е един от най-съвременните в Европа.
Цикълът до готов кораб може да бъде 3-4 месеца! Той произведе танкера “Хан Аспарух” с товароподемност 100 хиляди тона.
С помощта на ООН (ПРООН) във Варна бе построена хидродинамична лаборатория, даваща възможност да се изпитват корабни модели и корабни винтове за сложни комбинирани ситуации.
Научно-изследователският и проекто-конструкторският институт по корабостроене във Варна първи в социалистическите страни въведе автоматизирано проектиране на кораби с електронно-изчислителна техника.
Русенския кораб "Белокаменка" - 340000 брт
Корабостроенето бе създадено от блестящи специалисти. Ветераните инж. Саул Кючуков и инж. Стайко Стайков обучиха хиляди корабостроители. Инж. Петко Даракчиев и проф. Валериан Минков проектираха доковите камери при сложна геология. Инж. Матров и инж. Мураданларска са автори на сложните производствени технологии.
Отрасълът бе ръководен от талантливи стопански дейци: инж. Георги Георгиев, Панчо Петков, инж. Дочо Дочев, инж. Тодор Ганчев, инж. Иван Лазаров, инж. Слави Георгиев, инж. Злати Златев, инж. Богданов, Тремол Иванов и много други.
След 1990 г. се постигна невероятното - корабостроителната индустрия бе доведена до фалит! Перлата на европейското корабостроене - ККЗ, Варна бе продаден за 1 щ.д.!
Инвестиционното машиностроене
до 1945 г. не беше известно у нас дори като понятие. Индустрията работеше само с вносни машини. През 50-те години се появиха първите ни заводи, съоръжени с българска техника.
Заводът за пектин в Перник проектирахме под ръководството на инж. Иван Байчев. Завършил и работил в Германия, той донесе в паметта си технологичната схема и конструкциите на машините.
Сега: Ако заработи известният в миналото с производството на пектин и плодови сокове пернишки завод, който е единствен на Балканския полуостров, това ще е не само успех...
Заводът за цимент в Димитровград бе оборудван изцяло с български машини. Под ръководството на инж. Петко Башев и инж. Илия Илиев конструирахме трошачките, ситата, елеваторите, шнековите транспортьори, 40-метровата въртяща се пещ за клинкер.
Флотационната фабрика в Кърджали бе съоръжена с наши топкови, конусни, челюстни, чукови мелници и трошачки, транспортьори и флотационни басейни.
Днес: Кърджалийската фирма “Монек-юг” ще оборудва флотационна фабрика, която ще бъде построена в турския град Чанаккале.
Заводът за помпи във Видин заработи в началото на 50-те години. През 80-те години произвеждаше годишно 100 000 помпи, вкл. за големите дунавски помпени станции. Експортираше 95% от продукцията си и конкурираше световни фирми, в т.ч. и “Сигма”.
Завод “Спартак” в Бургас стигна годишно производство 30 000 вентилатора, главно за износ. Усвои промишлени вентилатори с размер на работното колело до 2 метра!
Завод “Мир” в Монтана стана за две десетилетия известен производител и износител на комплектни линии за тухли и керемиди. Осигури високото им качество с лицензи от италианската фирма “Морандо” и немската “Келер”.
Машиностроителният завод в Ст. Загора бе специализиран в производството на бутилираща техника. Програмата му включваше линии с производителност 36 000 бутилки на час. През 80-те години закупи световноизвестната фирма “Ортман и Хербс” в Хамбург. Десетки негови линии още работят в Русия, Украйна и Китай.
Машиностроителният завод “Вапцаров” в Плевен произвеждаше преси, въздушни компресори, водни помпи. Още в 1954 г. изработи водните турбини за ВЕЦ “Батошево”, а през 1986 г. стигна до турбопомпените агрегати за ПАВЕЦ “Чаира”. От 70-те години пое и производството на възли за атомни електроцентрали по международната специализация на СИВ.
Металообработващите машини
бяха основно направление на отрасъла. Започнало през 30-те години в 5-6 малки работилници, към 1980 г. то имаше 40 завода, произвеждащи 18 хиляди стругове, фрези, бормашини, агрегатни машини, обработващи центри, автоматични технологични линии, манипулатори, роботи. 90% от тях се експортираха в десетки страни от Близкия изток до Западна Европа.
Научноизследователският институт и заводските му конструкторски бюра имаха огромен опит в създаването на нова техника. Развитието му е дело на инж. Щилян Петров, проф. Асен Вълев, д-р инж. Мойнов, д-р инж. Ярослав Генов, д-р инж. Илия Харампиев, д-р инж. Пенко Сомлев, инж. Божил Вучков.
Днес производството на металообработващи машини е почти ликвидирано. Преди месеци посетих флагмана му - ЗЗМ, София. Цехът за агрегатни машини, линията за сачмено-винтови двойки, участъкът от автоматични технологични линии с програмно управлявана и роботизирана техника бяха гордост за българската индустрия. Попаднах в потресаваща обстановка: празни и изоставени цехове, разграбени уникални машини, безцелно лутащи се хора с блуждаещи и тъжни погледи.
Господа управляващи, ако искате да видите успеха на вашето преустройство, отидете в ЗММ - София!
ЗММ - София
Инструменталното производство
беше силно развито! Съвременният индустриален свят добре знае, че то има стратегически характер, затова държаха под око действията ни в този отрасъл.
Над 80% от оборудването и технологиите бяхме купили от водещи западни фирми. Имахме и наши ценни разработки.Прецизните ни инструментални машини бяха колкото тези на швейцарските заводи, известни като водещи в тази област.Само нишковите и обемните ни електроерозийни машини надхвърляха 600 броя. Инструменталните заводи в Габрово, Шумен, Монтана, Севлиево, София, Кърджали не отстъпваха на световните еталони. Други 300 индустриални предприятия имаха съвременни инструментални цехове. Квалификацията на инструменталчиците ни беше висока. България можеше да се запази като производител на инструменти и пресформи за експорт. Една пресформа с тегло 50 кг струва колкото лек автомобил!
През 1983 г. построихме в София малко предприятие за производство на пресформи с вносни машини и ембаргова КАД-КАМ система за управление. Първият западен бизнесмен, който го видя през 1990 г., поиска да го купи за луди пари!
Инструменталните ни мощности, включително и това предприятие вече почти са ликвидирани. Три четвърти от инструменталните ни машини бяха купени на безценица от турски фирми. Един от основателите на това производство, починалият инж. Леон Маиров, ако можеше да види какво стана с делото му, щеше да се обърне в гроба.
Индустриалният умствен капитал на България вече е унищожен Това е престъпление, по-голямо от самото разрушаване на индустрията, защото без интелект е невъзможно нито изграждането, нито развитието й. Той се създава бавно и трудно. Нужни са време, подходяща среда и много пари.
Разправата бе извършена професионално. Тя включваше:
Бърза раздяла със старите специалисти. Те бяха унизени и оставени на мизерно доизживяване.
Разгонване по чужбина на специалистите от средното и младото поколение под натиска на безработица и безперспективност.
Сриване възпроизводството на нови специалисти. Съсипана бе образователната система.
Това изключи България от групата на индустриалните държави, тя се превръща в неоколониална територия.
Изпълнението започна още от началото на 1990 година.
Фалшифициран бе външният дълг, за да се представи икономиката ни като катастрофирала.
Изчезна 1,4 милиард щ. д. валутен резерв.
Необяснимо защо не бяха прибирани 2 милиарда и 350 милиона щ. д. външни вземания.
На 28 март 1990 г. бе обявен мораториум по външния ни дълг.
По покана на правителството господата Ран и Ът от САЩ с екип от американски и български специалисти разработиха план за “реформи”. Вече 15 години той се изпълнява безпрекословно. В съответствие с него България единствена в света извърши 100 % разрушителна приватизация.
Лекомислено се изоставиха традиционни пазари.
Чрез “преструктуриране” бяха разбити социалната, здравната, образователната и културната национални системи.
Така бе разрушено всичко, което ни свързваше със съвременния промишлен свят. Отприщените стихии унищожиха средата, в която може да се развива индустриалният интелект.
Изправени пред зиналата страшна икономическа гробница, ние, работилите по 30-40 години за нова България, можем само да кажем:
Господа, изпълнихте поръчението:
Унищожихте плодовете на десетилетния национален труд!
Продадохте десетократно по-евтино индустриалните мощности!
Родихте хиляда нови милионери за сметка на милиони обеднели!
Създадохте най-голямата безработица в Европа!
Разпръснахте по света 800 хиляди млади хора!
Направихте от специалистите улични продавачи и охранители!
Превърнахте боклукчийските кофи в спасителен изход!
Намалихте нацията с близо 1 милион жители!
Съкратихте средната възраст на българите с 10 години!
Върнахте забравената детска неграмотност!
Отворихте път на младите хора към проституцията и наркотиците!
Не можете само едно: да ни отнемете самочувствието на строители на съвременната ни родина! Нарекохте го “носталгия по миналото” и я обявихте за голям грях. Това си е ваша грижа! Наш дълг е, докато можем, да пазим паметта за съзиданието!
цитирайне мога да изброя всичко, което едни българофоби по чужда свирка съсипаха и сега няма работни места няма доходи, младите отиват в чужбина, затвориха предприятия, училища и следва да закрием държавата от недомислие на престъпници
Разправата с българския индустриален интелект инж. Иван Пехливанов
Бъдните поколения трябва да знаят, че България е била индустриална страна, една от 30-те държави, участващи в световния експорт на машини. Създавали сме технологии и продукти, които могат да бъдат гордост за всяка нация! Без тази памет е невъзможно ново възраждане на България.За високия български индустриален интелект има безброй доказателства. Ето някои от тях:
Българската енергетика
До средата на 20-и век бяхме последни в Европа по енергийни мощности. От 1945 до 1990 г. те нараснаха 120 пъти! Стигнахме Белгия и Австрия. Изпреварихме Дания, Португалия и Гърция. Изравнихме се с Европейския съюз.
Енергийната ни стратегия, проектите, инженерната реализация се изпълняваха от забележителния научен център “Енергопроект”. Създаден през 1948 г., той обедини творческите сили на няколко поколения специалисти и стигахме върховете на световната енергетика:
Енергопроект
- АЕЦ “Козлодуй”. Проектирана и строена съвместно от руски и наши специалисти, с мощността си 3760 MW осигури 45% от електропроизводството на страната! Тя е една от големите атомни електроцентрали в света!
- ПАВЕЦ “Чаира”. По мощност (861 MW) и по проектно решение (турбопомпената зала е на 360 метра под земята, в каверна с размерите на зала 1 на НДК) няма европейски аналог!
Каскада “Белмекен-Сестримо”. С трите електроцентрали (първата от които е ПАВЕЦ), с обща мощност 735 MW, е международна рядкост!
Заема водещо място между действуващите ВЕЦ и ПАВЕЦ в света.
- Каскада “Арда” - с обема на трите й язовира 1,15 млрд. куб. м, е една от най - големите в Европа!
- Източномаришкият енергиен комплекс. Горивната му база са лигнитни въглища с най-ниска калоричност - 1400 ккал/кг. По екологични изисквания две от централите са с железобетонни комини по 325 метра - най-високите в Европа!
/Сега абсурдът на капиталистическата непланова икономика е следният: "... Най-големият трън в очите на всички е проектът на ХХI век - АЕЦ "Белене" (започнат преди 89 г. и спрян след избухването на демокрацията). Изграждането на 2000-мегаватова ядрена мощност обедини цялото антиядрено лоби не само у нас, а и в чужбина. Начело е целият източномаришки енергиен комплекс. Той вече дава близо половината електроенергия на България и на него се възлагат огромни надежди да отстоява енергийната независимост на страната за десетилетия напред. Изграждането на една огромна ядрена мощност ще заплаши бъдещите продажби на електроенергия от тецовете..."/
- Производството на водни турбини и тенератори.
До 1950 г. у нас са изработвани водни турбини с мощност до 10 КW. През 1954 г. произведохме турбина и генератор с мощност 700 КW.
В 1960 г. изнесохме в Китай 30 турбогенераторни комплекта за ВЕЦ. Към 1980 г. вече работеха 30 ВЕЦ с 80 български турбогенератори с обща мощност 840 МW. Венец на турбостроенето ни са трите агрегата за ПАВЕЦ “ЧАИРА”, всеки с мощност 215 МW по чертежи на “Тошиба”, Япония.
- Нашите енергетици проучваха, проектираха и строиха енергийни обекти за сложни геоложки, земетръсни и други условия в Ливан, Йордания, Кувейт, Сирия, Ирак, Алжир, Либия, Румъния, Чехословакия, Испания.
- Благодарение на енергийната ни стратегия през целия период 1950-1990 г. България беше сред европейските страни с най-редки и кратки сътресения в енергоснабдяването! Няколко поколения българи изнесоха на гърба си строителството на енергийния отрасъл, който към 1989 г. зае 18% от националните промишлени фондове.
След 1990 г. управленската ни прислуга на чужди сили упорито подготви взривяването на енергетиката:
- Разруши мозъчния й център “Енергопроект”. Старателно организира националното престъпление - закриване на АЕЦ “Козлодуй”.
- Спря строителството на АЕЦ “Белене”.
- Разпродаде електроразпределителната система.
- Ликвидира енергомашиностроенето. Днес дори 100-киловатова водна турбина трябва да се внася от чужбина! Чужди фирми, които трябва да се учат от нашите енергостроители, получават поръчки за строителство на енергийни обекти у нас. Каскадата “Горна Арда”, 4 пъти по-малка от каскадата “Арда”, която е българско инженерно решение и изпълнение, се възлага на чужденци, непостроили нито един енергиен обект!
Това е грозно унижение на нашия индустриален интелект!
МЕТАЛУРГИЯТА
До 1950 г. България няма металургия.
Към 1989 г. вече произвеждахме 3 милиона и 300 хиляди т стомана и бяхме 27-ата металургична страна в Света.
Стратегията, проектите и изпълнението се водеха от крупния научно-проектантски център “Металургпроект”. Старите фасадни реклами, част 2
Нови технологии и продукти разработваха институтите по черна и цветна металургия, катедри във ВХТИ и ВМЕИ, Институтът по металознание към БАН, институтите по леене, по металокерамика и прахова металургия.
"Стомана" - Перник
Мощни колективи от специалисти при металургичните комбинати в Перник, Кремиковци, Бургас, Пловдив, Пирдоп даваха живот на техните и на свои нови технологии и продукти:
- Корабна ламарина. От 1970 година българското корабостроене работеше изцяло с местни метали.
- Бронестомани. От 1972 г. металургията ни осигуряваше нуждите на танкостроенето с наши стомани.
- Студеноогънати олекотени профили.
- Валцовани стомани за транспорта и мините.
- Студеновалцована ламарина , в т.ч. с метални и пластмасови покрития.
- Щранговани профили за кари и асансьори.
- Радиални профили и тръби вкл. за цеви на стрелково оръжие и стволове на оръдия.
- Центробежно ляти тръби, вкл. неръждаеми, по технология и оборудване на инж. Емил Петков.
- Непрекъсната разливка на стомани.
- Електрошоково претоплени стомани в сътрудничество с института “ПАТОН” в Киев.
- Прахова металургия и металокерамика, развивана десетилетия от колектива на проф. Радослав Тодоров.
- Вакуумно леене на качествени отливки.
- Патентът на инж. Александър Вълчев за специална обмазка на електродите на електродъговите пещи, увеличаваща живота им с 30%, бе закупен от много фирми, в т.ч. от Канада и Великобритания.
- Изработихме от наша микролегирана с азот стомана 10Г2САФ за металните конструкции на сибирските заводи в зоната на вечния мраз. С тях участвахме в междудържавната интеграция за газ от Русия.
- Получихме за тази стомана международен сертификат за производство на газопроводни тръби. Заваряването й успешно бе решено от д-р инж. Марин Белоев и от чл.-кор. проф. Любомир Калев.
- Леенето с газово противоналягане по метода “Акад. Балевски - проф. Димов” е едно от забележителните открития в световното металолеене през изтеклия 20 век! По този метод:
- Произвеждахме сложни и дебелостенни отливки за военнопромишления комплекс.
- Член.-кор. проф. Янко Арсов създаде високояки отливки от азотирани стомани, в т.ч. и корабни винтове. Вече имаме стомани със съдържание на азот до 3%, което е невероятен успех! В тях скъпият никел се заменя с най-срещания газ в земната атмосфера. С наши леярски машини и технологии работят най-големите световни производители на алуминиеви джанти. Над 600 машини за леене с противоналягане леят 50% от кокилните алуминиеви отливки в света!
Всичко изброено вече е унищожено, или е пред рухване.
Че това се прави по чужда поръчка, се вижда от следния пример: на наша територия са положени 70 хил. т газопроводни тръби. От тях 50 хил. т са от българска стомана, произведени от Завода за спиралошевни тръби в гр. Септември. Другите 20 хил. т са вносни правошевни тръби. Всички досегашни 13 аварии по технически причини са при вносните тръби! Няма нито една авария с наша тръба! Въпреки това заводът ни бе разрушен под претекст, че бил с остаряла технология. А в Турция сега се строи нов завод точно по тази технология!
Българската химия
през 1945 г. беше в зародиш. Внасяхме дори сода каустик и син камък!
Към 1989 г. отрасълът вече произвеждаше годишно:
- 2,5 млн. т минерални торове
- 1 милион тона калцинирана сода
- 400 хил. т пластмаси
- 1,8 милиона броя автомобилни гуми
- 20 хил. т химикали за растителна защита
- Преработваше 12 млн. т суров нефт
- Имаше 11% от националните промишлени основни фондове.
- Даваше 8,5% от националната промишлена продукция
- Осигуряваше 20% от постъпленията от западна валута
- Поддържаше 100 000 работни места.
"Химпроект" водеше инвестиционното развитие на отрасъла. Двадесет научноизследователски институти, много катедри във ВУЗ, БАН и развойни бази с 1500 научни дейци осигуряваха научната дейност. Те поддържаха тесни връзки със световния научен и делови свят.
Химпроект-Варна
- Българският карбамид имаше неограничени пазари.
- Заемахме 4-то място в света по производство на калцинирана сода.
- Държахме 17-а позиция по производство на пластмаси.
- В изкуствените текстилни влакна изпреварвахме Франция, Италия, Белгия, Испания, Канада.
- Произвеждахме или таблетирахме от вносни субстанции всички масови лекарствени средства.
- Първи от източноевропейските страни организирахме производство на спринцовки за еднократна употреба.
- Закупихме лицензи и марки за съвременна козметика.
- Огромният износ в Русия ни направи първи в света по производство на пасти за зъби.
Всичко това вече е ликвидирано.
Машиностроенето- най-ярко показва растежа на индустриалния ни интелект
В 1945 г. в България имаше десетина предприятия и 50 работилници с общо 4000 работещи и не повече от 200 инженери.Бях в първия випуск на новия машинен факултет на Държавната политехника. Едва намирахме работа за задължителния студентски стаж. В 1950 г. с месеци стояхме като безработни млади инженери.
В 1989 г. в отрасъла работеха 730 завода, 430 хиляди работещи и 35 000 инженери. 5000 научни дейци създаваха нови технологии и машини в 30 научноизследователски института.
С 5% от националните основни фондове машиностроенето осигуряваше 20% от обществения продукт и 55% от износа на България. Това бяха плодове на индустриалния ни интелект.
Първата конструкторска организация “Машпроект” заработи още в 1949 г. От нея излязоха проекти за преси, компресори, помпи, вентилатори, водни турбини, парни котли, дизелови двигатели, повдигателни кранове, минни машини.
Последваха - Централен научноизследователски институт по машиностроене, Институт за проектиране на машиностроителни заводи “Машелектропроект”, отраслеви институти и развойни бази. Този научен комплекс изгради отрасъла.
Транспортното машиностроене
Първият български електрокар се появи в 1951 г. След 3 десетилетия изнасяхме годишно 83 хиляди електро- и мотокари. Три бяха световните фирми в тази област: “Кларк” - САЩ, “Тойота” - Япония и “Балканкар” - България.
/Тук не можем да не отдадем почит на култовата реплика на сините шамани, която ще остане като ярък бисер: че японците купували нашите мотокари, заради чугуна. Изглежда е имало голям глад за чугун по света, а в България се е намирало някакво извънредно находище, защото нашите мотокари се купуваха на 5 континента и то с десетки хиляди - включително и от най-развитите "демокрации"./
Закупихме лицензи за основни карни възли от най-реномирани фирми, производителки на хидравлика, пневматика, електроника, механика, дизелови двигатели, тягови акумулатори.
Това развитие се ръководеше от д-р инж. Пантю Карапантев, д-р инж. Николай Георгиев, инж. Илия Ивановски.
- Първият ни електротелфер е от 1952 г. След 30 години износът стигна 150 000 броя годишно, бяхме сред петицата световни производители. Пионер в тази област бе рано загиналият инж. Марчев.
Комплектна техника за складова механизация усвоихме в края на 50-те години. След 3 десетилетия изнасяхме в десетки страни машини за обработка на стелажи с височина до 24 метра и при скорост на придвижване на палетите до 120 м/мин., с телеуправление, с програмно адресиране и с робокари. Тази система се създаде от инж. Илия Джагаров и инж. Тодор Мутаров.
Днес транспортното машиностроене е разрушено! Производството на кари намаля 20 пъти.
Корабостроенето
от Освобождението до 1945 г. е произвело 86 плавателни съда с обща товароподемност 15 500 тона. Най-големият кораб е бил с товароподемност 800 тона.
От 1945 до 1990 г. са произведени 1450 плавателни съда с обща товароподемност 5 милиона тона. От износ на кораби спечелихме 2 млрд. щ. д. (5 пъти повече от инвестициите за отрасъла).
Корабостроителният завод във Варна, проектиран и построен от наши специалисти, е един от най-съвременните в Европа.
Цикълът до готов кораб може да бъде 3-4 месеца! Той произведе танкера “Хан Аспарух” с товароподемност 100 хиляди тона.
С помощта на ООН (ПРООН) във Варна бе построена хидродинамична лаборатория, даваща възможност да се изпитват корабни модели и корабни винтове за сложни комбинирани ситуации.
Научно-изследователският и проекто-конструкторският институт по корабостроене във Варна първи в социалистическите страни въведе автоматизирано проектиране на кораби с електронно-изчислителна техника.
Русенския кораб "Белокаменка" - 340000 брт
Корабостроенето бе създадено от блестящи специалисти. Ветераните инж. Саул Кючуков и инж. Стайко Стайков обучиха хиляди корабостроители. Инж. Петко Даракчиев и проф. Валериан Минков проектираха доковите камери при сложна геология. Инж. Матров и инж. Мураданларска са автори на сложните производствени технологии.
Отрасълът бе ръководен от талантливи стопански дейци: инж. Георги Георгиев, Панчо Петков, инж. Дочо Дочев, инж. Тодор Ганчев, инж. Иван Лазаров, инж. Слави Георгиев, инж. Злати Златев, инж. Богданов, Тремол Иванов и много други.
След 1990 г. се постигна невероятното - корабостроителната индустрия бе доведена до фалит! Перлата на европейското корабостроене - ККЗ, Варна бе продаден за 1 щ.д.!
Инвестиционното машиностроене
до 1945 г. не беше известно у нас дори като понятие. Индустрията работеше само с вносни машини. През 50-те години се появиха първите ни заводи, съоръжени с българска техника.
Заводът за пектин в Перник проектирахме под ръководството на инж. Иван Байчев. Завършил и работил в Германия, той донесе в паметта си технологичната схема и конструкциите на машините.
Сега: Ако заработи известният в миналото с производството на пектин и плодови сокове пернишки завод, който е единствен на Балканския полуостров, това ще е не само успех...
Заводът за цимент в Димитровград бе оборудван изцяло с български машини. Под ръководството на инж. Петко Башев и инж. Илия Илиев конструирахме трошачките, ситата, елеваторите, шнековите транспортьори, 40-метровата въртяща се пещ за клинкер.
Флотационната фабрика в Кърджали бе съоръжена с наши топкови, конусни, челюстни, чукови мелници и трошачки, транспортьори и флотационни басейни.
Днес: Кърджалийската фирма “Монек-юг” ще оборудва флотационна фабрика, която ще бъде построена в турския град Чанаккале.
Заводът за помпи във Видин заработи в началото на 50-те години. През 80-те години произвеждаше годишно 100 000 помпи, вкл. за големите дунавски помпени станции. Експортираше 95% от продукцията си и конкурираше световни фирми, в т.ч. и “Сигма”.
Завод “Спартак” в Бургас стигна годишно производство 30 000 вентилатора, главно за износ. Усвои промишлени вентилатори с размер на работното колело до 2 метра!
Завод “Мир” в Монтана стана за две десетилетия известен производител и износител на комплектни линии за тухли и керемиди. Осигури високото им качество с лицензи от италианската фирма “Морандо” и немската “Келер”.
Машиностроителният завод в Ст. Загора бе специализиран в производството на бутилираща техника. Програмата му включваше линии с производителност 36 000 бутилки на час. През 80-те години закупи световноизвестната фирма “Ортман и Хербс” в Хамбург. Десетки негови линии още работят в Русия, Украйна и Китай.
Машиностроителният завод “Вапцаров” в Плевен произвеждаше преси, въздушни компресори, водни помпи. Още в 1954 г. изработи водните турбини за ВЕЦ “Батошево”, а през 1986 г. стигна до турбопомпените агрегати за ПАВЕЦ “Чаира”. От 70-те години пое и производството на възли за атомни електроцентрали по международната специализация на СИВ.
Металообработващите машини
бяха основно направление на отрасъла. Започнало през 30-те години в 5-6 малки работилници, към 1980 г. то имаше 40 завода, произвеждащи 18 хиляди стругове, фрези, бормашини, агрегатни машини, обработващи центри, автоматични технологични линии, манипулатори, роботи. 90% от тях се експортираха в десетки страни от Близкия изток до Западна Европа.
Научноизследователският институт и заводските му конструкторски бюра имаха огромен опит в създаването на нова техника. Развитието му е дело на инж. Щилян Петров, проф. Асен Вълев, д-р инж. Мойнов, д-р инж. Ярослав Генов, д-р инж. Илия Харампиев, д-р инж. Пенко Сомлев, инж. Божил Вучков.
Днес производството на металообработващи машини е почти ликвидирано. Преди месеци посетих флагмана му - ЗЗМ, София. Цехът за агрегатни машини, линията за сачмено-винтови двойки, участъкът от автоматични технологични линии с програмно управлявана и роботизирана техника бяха гордост за българската индустрия. Попаднах в потресаваща обстановка: празни и изоставени цехове, разграбени уникални машини, безцелно лутащи се хора с блуждаещи и тъжни погледи.
Господа управляващи, ако искате да видите успеха на вашето преустройство, отидете в ЗММ - София!
ЗММ - София
Инструменталното производство
беше силно развито! Съвременният индустриален свят добре знае, че то има стратегически характер, затова държаха под око действията ни в този отрасъл.
Над 80% от оборудването и технологиите бяхме купили от водещи западни фирми. Имахме и наши ценни разработки.Прецизните ни инструментални машини бяха колкото тези на швейцарските заводи, известни като водещи в тази област.Само нишковите и обемните ни електроерозийни машини надхвърляха 600 броя. Инструменталните заводи в Габрово, Шумен, Монтана, Севлиево, София, Кърджали не отстъпваха на световните еталони. Други 300 индустриални предприятия имаха съвременни инструментални цехове. Квалификацията на инструменталчиците ни беше висока. България можеше да се запази като производител на инструменти и пресформи за експорт. Една пресформа с тегло 50 кг струва колкото лек автомобил!
През 1983 г. построихме в София малко предприятие за производство на пресформи с вносни машини и ембаргова КАД-КАМ система за управление. Първият западен бизнесмен, който го видя през 1990 г., поиска да го купи за луди пари!
Инструменталните ни мощности, включително и това предприятие вече почти са ликвидирани. Три четвърти от инструменталните ни машини бяха купени на безценица от турски фирми. Един от основателите на това производство, починалият инж. Леон Маиров, ако можеше да види какво стана с делото му, щеше да се обърне в гроба.
Индустриалният умствен капитал на България вече е унищожен Това е престъпление, по-голямо от самото разрушаване на индустрията, защото без интелект е невъзможно нито изграждането, нито развитието й. Той се създава бавно и трудно. Нужни са време, подходяща среда и много пари.
Разправата бе извършена професионално. Тя включваше:
Бърза раздяла със старите специалисти. Те бяха унизени и оставени на мизерно доизживяване.
Разгонване по чужбина на специалистите от средното и младото поколение под натиска на безработица и безперспективност.
Сриване възпроизводството на нови специалисти. Съсипана бе образователната система.
Това изключи България от групата на индустриалните държави, тя се превръща в неоколониална територия.
Изпълнението започна още от началото на 1990 година.
Фалшифициран бе външният дълг, за да се представи икономиката ни като катастрофирала.
Изчезна 1,4 милиард щ. д. валутен резерв.
Необяснимо защо не бяха прибирани 2 милиарда и 350 милиона щ. д. външни вземания.
На 28 март 1990 г. бе обявен мораториум по външния ни дълг.
По покана на правителството господата Ран и Ът от САЩ с екип от американски и български специалисти разработиха план за “реформи”. Вече 15 години той се изпълнява безпрекословно. В съответствие с него България единствена в света извърши 100 % разрушителна приватизация.
Лекомислено се изоставиха традиционни пазари.
Чрез “преструктуриране” бяха разбити социалната, здравната, образователната и културната национални системи.
Така бе разрушено всичко, което ни свързваше със съвременния промишлен свят. Отприщените стихии унищожиха средата, в която може да се развива индустриалният интелект.
Изправени пред зиналата страшна икономическа гробница, ние, работилите по 30-40 години за нова България, можем само да кажем:
Господа, изпълнихте поръчението:
Унищожихте плодовете на десетилетния национален труд!
Продадохте десетократно по-евтино индустриалните мощности!
Родихте хиляда нови милионери за сметка на милиони обеднели!
Създадохте най-голямата безработица в Европа!
Разпръснахте по света 800 хиляди млади хора!
Направихте от специалистите улични продавачи и охранители!
Превърнахте боклукчийските кофи в спасителен изход!
Намалихте нацията с близо 1 милион жители!
Съкратихте средната възраст на българите с 10 години!
Върнахте забравената детска неграмотност!
Отворихте път на младите хора към проституцията и наркотиците!
Не можете само едно: да ни отнемете самочувствието на строители на съвременната ни родина! Нарекохте го “носталгия по миналото” и я обявихте за голям грях. Това си е ваша грижа! Наш дълг е, докато можем, да пазим паметта за съзиданието!
